CNN: Високо напрежение на границата на НАТО с Беларус, след приближаването на войските на ЧВК Вагнер
Полша ще разположи повече войски на границата с Беларус, откакто упрекна Минск в нарушение на въздушното й пространство, повишавайки напрежението сред страната член на НАТО и основния съдружник на Кремъл във все по-нестабилната конюнктура, в отношение на сигурността в Европа, написа CNN.
Варшава заяви, че два беларуски хеликоптера евентуално са нарушили полското въздушно пространство по време на учения на 1 август, което беларуското министерство на защитата изрично отхвърли и отхвърли като " пресилено “.
Тази обстановка идва на фона на нараснала интензивност наоколо до тънка линия земя сред Полша и Литва, известна като Пропастта Сувалки или кулоар, към която се движат войски от съветската ЧВК " Вагнер ", в явен опит да усилят натиска върху страните-членки на НАТО и Европейски Съюз.
Беларуският президент Александър Лукашенко посредничи в сделка за прекъсване на несполучливия протест на " Вагнер ", след което е обявено, че хиляди наемни бойци са изпратени в Беларус.
Минск е уведомил Варшава за обучение, само че прекосяването на границата е в източната част на Беловежката област на " доста дребна височина, което затруднява засичането от радарните системи ", се показва в изказване на полското министерство на защитата.
Впоследствие полският министър на защитата Мариуш Блашчак е наредил по границата да бъдат ситуирани повече бойци и бойни хеликоптери, добавя полското ведомство.
Беларуското министерство на защитата съобщи, че " не е имало нарушавания на въздушното пространство от страна на хеликоптерите Ми-24 и Ми-8 ".
" Обвиненията за нарушение на границата на Полша от хеликоптерите Ми-24 и Ми-8 на беларуските военновъздушни сили и силите за противовъздушна защита са пресилени и са отправени от полското военно-политическо управление, с цел да оправдае скупчването на сили и средства наоколо до беларуската граница ", се показва в изказване на беларуското министерството, оповестено в Telegram.
Риск от " пълномащабна война "
Полша осведоми НАТО за случая, за който се твърди, че се е случил южно от Сувалския проход - 60-километрова линия, която е от стратегическо значение за НАТО, Европейски Съюз, Русия и Беларус.
Граничният регион свързва съветския анклав Калининград с Беларус и е единствената сухопътна връзка сред балтийските страни и останалата част от Европейски Съюз.
Миналата седмица полският министър-председател Матеуш Моравецки съобщи, че наемниците на " Вагнер " се насочват към Сувалския проход през Гродно, град в Западна Беларус, в обстановка, която " става още по-опасна ", защото съюзените на Русиясе пробват да усилят наличието си покрай границата с НАТО.
На 1 август полският заместник-министър на външните работи Павел Яблонски съобщи пред локалната радиостанция RMF.FM, че в бъдеще " за жалост " може да има още провокации от страна на беларуските и съветските сили.
Барбара Йоксън, учител по интернационална политика в университета в Ланкастър, Северна Англия, е декларирал, че Варшава " счита Беларус за съизвършител в актуалната рецесия на европейската сигурност ".
Москва употребява беларуска територия, с цел да улесни нахлуването си в Украйна през февруари 2022 година, което ускори връзките сред Путин и беларуския президент Александър Лукашенко.
" Разполагането на войски в Сувалския проход би осигурило директна връзка сред Русия и Калининград, което го прави витално значима цел за режима на Путин ", е декларирала Йоксън пред CNN.
" Чрез разполагането на войски както от запад (Калининград), по този начин и от изток (Беларус), Русия ще може дейно да откъсне балтийските страни от съдружниците си от НАТО в Централна и Западна Европа. Това би разрешило на Путин евентуално да нахлуе в страни като Литва, Латвия или Естония. "
Войната в Украйна подтикна западните страни на блока да премислят тактиката си за национална сигурност в лицето на Путин, който исторически се пробва да спре разширението на НАТО в Европа.
" Ако Русия разположи войски в Сувалския проход, това евентуално ще провокира незабавна военна реакция от страна на други страни от НАТО, които ще го възприемат като директна офанзива, ориентирана против държави-членки в района ", е допълнила Йоксън.
" Подобен ход би бил сигнал, че Русия е подготвена да изостри борбата си с НАТО до пълномащабна война и рискува нуклеарна ескалация и от двете страни. "
Дипломатически спор
Варшава привика украинския дипломат в Полша, откакто полски консултант по външна политика упрекна Киев, че е непризнателен за поддръжката на Полша при износа на украинско зърно.
През юли Русия се отдръпна от договорка, която позволяваше безвредното прекосяване на украинското зърно от южните пристанища в района, което увеличи цените на пшеницата и оказа напън върху страните от Глобалния юг, които разчитат на този значим експорт.
Пет страни от Европейски Съюз, четири от които граничат с Украйна: Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, анулираха глобите върху вноса на украинско зърно, които са въвели, с цел да защитят личните си селскостопански браншове.
От своя страна, на 1 август Киев привика полския дипломат в Украйна, откакто в понеделник ръководителят на президентската работа за интернационална политика Марчин Пшидач съобщи, че тя би трябвало " да стартира да прави оценка каква роля е изиграла Полша за Украйна през последните месеци и години ".
Киев съобщи, че " изказванията за хипотетичната непризнателност на украинците за помощта на Република Полша не отразяват действителността и като такива са неприемливи ".
Той добави, че другарството сред Украйна и Полша е " доста по-дълбоко от политическия прагматизъм ", като акцентира, че " никакви изказвания няма да ни попречат да се борим дружно за мир и да построяваме общо европейско бъдеще ".
Варшава заяви, че два беларуски хеликоптера евентуално са нарушили полското въздушно пространство по време на учения на 1 август, което беларуското министерство на защитата изрично отхвърли и отхвърли като " пресилено “.
Тази обстановка идва на фона на нараснала интензивност наоколо до тънка линия земя сред Полша и Литва, известна като Пропастта Сувалки или кулоар, към която се движат войски от съветската ЧВК " Вагнер ", в явен опит да усилят натиска върху страните-членки на НАТО и Европейски Съюз.
Беларуският президент Александър Лукашенко посредничи в сделка за прекъсване на несполучливия протест на " Вагнер ", след което е обявено, че хиляди наемни бойци са изпратени в Беларус.
Минск е уведомил Варшава за обучение, само че прекосяването на границата е в източната част на Беловежката област на " доста дребна височина, което затруднява засичането от радарните системи ", се показва в изказване на полското министерство на защитата.
Впоследствие полският министър на защитата Мариуш Блашчак е наредил по границата да бъдат ситуирани повече бойци и бойни хеликоптери, добавя полското ведомство.
Беларуското министерство на защитата съобщи, че " не е имало нарушавания на въздушното пространство от страна на хеликоптерите Ми-24 и Ми-8 ".
" Обвиненията за нарушение на границата на Полша от хеликоптерите Ми-24 и Ми-8 на беларуските военновъздушни сили и силите за противовъздушна защита са пресилени и са отправени от полското военно-политическо управление, с цел да оправдае скупчването на сили и средства наоколо до беларуската граница ", се показва в изказване на беларуското министерството, оповестено в Telegram.
Риск от " пълномащабна война "
Полша осведоми НАТО за случая, за който се твърди, че се е случил южно от Сувалския проход - 60-километрова линия, която е от стратегическо значение за НАТО, Европейски Съюз, Русия и Беларус.
Граничният регион свързва съветския анклав Калининград с Беларус и е единствената сухопътна връзка сред балтийските страни и останалата част от Европейски Съюз.
Миналата седмица полският министър-председател Матеуш Моравецки съобщи, че наемниците на " Вагнер " се насочват към Сувалския проход през Гродно, град в Западна Беларус, в обстановка, която " става още по-опасна ", защото съюзените на Русиясе пробват да усилят наличието си покрай границата с НАТО.
На 1 август полският заместник-министър на външните работи Павел Яблонски съобщи пред локалната радиостанция RMF.FM, че в бъдеще " за жалост " може да има още провокации от страна на беларуските и съветските сили.
Барбара Йоксън, учител по интернационална политика в университета в Ланкастър, Северна Англия, е декларирал, че Варшава " счита Беларус за съизвършител в актуалната рецесия на европейската сигурност ".
Москва употребява беларуска територия, с цел да улесни нахлуването си в Украйна през февруари 2022 година, което ускори връзките сред Путин и беларуския президент Александър Лукашенко.
" Разполагането на войски в Сувалския проход би осигурило директна връзка сред Русия и Калининград, което го прави витално значима цел за режима на Путин ", е декларирала Йоксън пред CNN.
" Чрез разполагането на войски както от запад (Калининград), по този начин и от изток (Беларус), Русия ще може дейно да откъсне балтийските страни от съдружниците си от НАТО в Централна и Западна Европа. Това би разрешило на Путин евентуално да нахлуе в страни като Литва, Латвия или Естония. "
Войната в Украйна подтикна западните страни на блока да премислят тактиката си за национална сигурност в лицето на Путин, който исторически се пробва да спре разширението на НАТО в Европа.
" Ако Русия разположи войски в Сувалския проход, това евентуално ще провокира незабавна военна реакция от страна на други страни от НАТО, които ще го възприемат като директна офанзива, ориентирана против държави-членки в района ", е допълнила Йоксън.
" Подобен ход би бил сигнал, че Русия е подготвена да изостри борбата си с НАТО до пълномащабна война и рискува нуклеарна ескалация и от двете страни. "
Дипломатически спор
Варшава привика украинския дипломат в Полша, откакто полски консултант по външна политика упрекна Киев, че е непризнателен за поддръжката на Полша при износа на украинско зърно.
През юли Русия се отдръпна от договорка, която позволяваше безвредното прекосяване на украинското зърно от южните пристанища в района, което увеличи цените на пшеницата и оказа напън върху страните от Глобалния юг, които разчитат на този значим експорт.
Пет страни от Европейски Съюз, четири от които граничат с Украйна: Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, анулираха глобите върху вноса на украинско зърно, които са въвели, с цел да защитят личните си селскостопански браншове.
От своя страна, на 1 август Киев привика полския дипломат в Украйна, откакто в понеделник ръководителят на президентската работа за интернационална политика Марчин Пшидач съобщи, че тя би трябвало " да стартира да прави оценка каква роля е изиграла Полша за Украйна през последните месеци и години ".
Киев съобщи, че " изказванията за хипотетичната непризнателност на украинците за помощта на Република Полша не отразяват действителността и като такива са неприемливи ".
Той добави, че другарството сред Украйна и Полша е " доста по-дълбоко от политическия прагматизъм ", като акцентира, че " никакви изказвания няма да ни попречат да се борим дружно за мир и да построяваме общо европейско бъдеще ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ